Японска татуировка

В древността основния сюжет на японските татуировки са били стари приказки и легенди, в които е преобладавала морската тематика, понеже за всеки японец това е заобикалящата го среда. Татуировките разказват за морето, за дракони и самураи. Една от основните части на японската татуировка, определяща по-нататъшното развитие е татуировката КРИДЗУМИ. Някои учени смятат, че тя има своите корени в Китай, други че основателите са били Айните, които са живели в близост до Япония. Японците дават отговор на този въпрос, като разказват легендата за императрица Сенойатуро е била във възторг от красивите и необичайни татуировки на японския император Дзиму. Смята се, че императрицата е написала в негова чест поема .

Изображението на шаран /Кои/ в японските татуировки говори за мъжество, смелост, храброст, себеотрицание.

В епохата Едо /16 век/ японските татуировки достигат своя по на популярност, а залезът и идва през 19 век, когато император Мейдзи издава указ, с който забранява, в този период тя придобива развитие като изкуство в страната на изгряващото слънце. Всички японски майстори и до сега предпочитат да правят големи татуировки, които представляват цели композиции и изглеждат като кимоно. Такава рисунка разбира се не се прави за един ден. Майстора поетапно рисува в период от година, а понякога са необходими и няколко години. Японската татуировка рядко е симетрична. Тя е съвкупност от няколко мотива, един основен и множество малки, които са вплетени в едно цяло. Болшинството от мотивите са подчертани от видими и ярки контури, които придават акцент върху най зрелищните места върху рисунката, различните мотиви често се правят с контрастни цветове.

Големите майстори бързо забелязали, че рисунките, които са разположени върху мускули, при тях движението оживява. Те решили да правят мотивите така, че някои елементи на рисунката да бъдат поставени на тези места, където са разположени мускулите на човека. Тогава при движение рисунките започват да живеят свой живот. Празни места в композицията не се оставят, а ако са се образували такива, пространствата непременно се запълват с геометрични орнаменти или извадки от будистки текстове.

Мотиви, които използват Японските майстори могат да се разделят на 4 групи: Митологични – с тях е започнала японската татуировка, религиозни, флора и фауна.

Съществуват и символи: нарисуван цвят на Сакура – символизира преходността на времето, преходността на всичко живо. Пион – символизира богатство и успех в живота. Хризантема – символ на постоянство и решителност.

Най-популярното животно присъстващо в татуировките е Драконът – той обединява в себе си противоположностите огън и вода и символизира сила и власт. Нарисувана риба /шаран/, говори за мъжество и смелост. Тигърът е символ на безстрашие.

Особено място заемат морските мотиви, заедно с морските животни, с тях се появява и вълна, която ги съпровожда и обогатява общия фон.

Религиозни мотиви: като правило биват вариации на тема будистки богове. Понякога се срещат митични герои, светци, монаси, самураи. Всички лица на героите се откриват пред нашия поглед в изглед и под ъгъл /три-четвърти/, но не фронтално, това също е особеност на японската татуировка.

Японските татуисти са ярки привърженици на традиционните способи на направа на татуировки. До този момент те не използват електрическа машинка, смятат че с нея ще изгубят необходимата ловкост. Те се придържат към древната методика, която се състои в закрепване на игли към бамбукова пръчка – това е основния им инструмент.

Японските майстори предпочитат да изработват големи татуировки, които представляват цялостна композиция.

Японската татуировка се изработва в пет стадия:

-„Судзи” – на всеки клиент се нанася бъдещата рисунка с помощта на черен туш или друга боя

-„Отсуми” – на бамбукова пръчка се закрепват една или няколко игли в зависимост от ширината на линиите, с които се нанасят контурите.

-„Бокаси” – с помощта на група игли се запълват големи участъци, които трябва да бъдат оцветени.

– Теуки-хари” – някои от елементите от фигурата се правят с плитки убождания.

-„Чане –бари” – при работа в малък мащаб е необходимо да се достигне зададена дълбочина. В този стадий рисунката се откроява, смята се,че това е най-сложната част от работата.

Най-често използвани цветове – черно и червено, понякога и сребристо, много рядко може да се срещне зелено и жълто.

Популярността на японската татуировка силно нараства, в този период, когато известни драматични актьори са започнали да се увличат по нея, като виждат в нея помощник в своята работа.

През 18 и 19 век татуировката била издигната в ранг на изкуство, смята се за особена красота на тялото. Мъжете правели върху себе си татуировки, като по такъв начин показвали своята мъжественост и издръжливост.

Японските жени проявяват интерес към „Какуси-боро”. Тази рисунка се изпълнява, като върху кожата се правят леки разрези, а след това в тях се поставя пигмент. През по-голямата част от времето татуировката е незабележима, тя се появява по време на интимна близост, след къпане, при употреба на алкохол, понеже в такива моменти се отделя влага от организма, пигментите са хигроскопични, по такъв начин искали да покажат своята вечна любов към мъжете.

Някои изгубени традиции на японските майстори днес се възвръщат в средите на якудза / японски гангстери/ е популярна традиция да се направи татуировка, която допълнително ще го приобщи към неговата група, а в същото време ни показва, че се отличава от обикновените хора. Тематиката на рисунките е преди всичко хазартни игри и иконография.

Японският стил е предизвикателен, много майстори се стремят да възпроизвеждат неповторимата атмосфера, непрекъснатата композиция с контрастиращи бои и ярка асиметрия, но това не се отдава на всички.